Прибрах иконите в кашон.

Изпитах болка като при раздяла.

Изтъргна се от мене стон. –

Не мога вече да ги съзерцавам.

Но скътах го между багажа –

зърно за посев от пшеничен клас.

Най-скъпото и най-важно

малко съдче с хлебен квас.

Че скоро вече ще се местим

на чуждо място. До кога? –

Единствено на Бога е известно.

Аз трябва просто да търпя.

Навярно тъй ще стане ясно

дали го има или не

в сърцето, скътан оня блясък,

извиращ от Господнето лице.